Мили родители проведете следната анкета , за да узнаете повече за приятелите на Вашите деца и любимите им игри.
АНКЕТА С ДЕЦАТА ОТ ІV a ГРУПА
На тема„ Детският ни свят”- как биха отоговорили те на въпросите:
„ Кои са моите приятели ?” ,
„ На какво обичам да играя с тях?”
По материали на сп. "Семейство и училище"
Общуването с учителките в детската градина
Детските градини у нас изпълняват две важни задачи. Първата е социална - осигуряват помощ на родителите при отглеждането на децата и им дават възможност едновременно да работят и да се грижат за малките човечета. Втората , и далеч по-важна задача, е възпитателна. Детската градина е първата степен в образователната система у нас и се грижи най-вече за възпитанието и социализацията на децата. Усилията на детските учителки са съсредоточени върху това детето да расте като самостоятелна и уверена личност, да усвои умения за общуване и работа в екип, да овладее добре родния си език и да се научи да го използва правилно, да обогати речника си, да опознае света и природата около себе си, да придобие първи математически познания, да опознае тялото си и да расте здраво и жизнено...и всичко това чрез игра. За да може един ден тази малка сладка въртележка да се превърне в уверен, знаещ и можещ млад човек, който умее да носи отговорност за себе си и собствения си живот.
Едва ли има нужда да си припомняме хубавата поговорка за първите седем години, за да се убедим колко е важно учители и родители да си помагат и партнират във възпитанието на децата. Детската градина е едно от първите места, където най-важните възрастни за детето - тези, с които то прекарва най-много време, е хубаво да си подадат ръка.
1.С кого прекарва по 10 часа на ден детето ни?
Детските учителки в повечето случаи имат бакалавърска или магистърска степен по
" Предучилищна педагогика". Те са минали курсове по детска психология, обща и предучилищна педагогика, детска литература и фолклор, изкуствознание, природо-математически науки, педагогика на семейството, теория на възпитанието, театрално майсторство, музика, анатомия и физиология.
Те ще бъдат до детето ви, когато вас ви няма. Те ще го посрещат и изпращат всеки ден, ще споделят радостта от победите му или тъгата от разочарованията. Те ще окажат много сериозно влияние върху възпитанието му. Обучението им е дало необходимите знания, но вие, детето и самата учителка ще се чувствате по-спокойни и по-добре, ако успеете да изградите пълноценни отношения помежду си.
2.Говорете с учителките
В повечето случаи всяка група в детската градина има по две учителки. Не ограничавайте всекидневните си виждания с тях само с "Добро утро" и "Довиждане". Използвайте всяка възможност да поговорите. Питайте ги не само как е минал денят на детето, но споделете и какво сте правили у дома. Колкото повече неща знаят учителките за детето, толкова по-адекватно ще се отнасят към него. Същото важи и за вас. Осемте часа в детската градина не бива да остават бяло петно за родителите. Обърнете внимание на рисунките, закачени на таблото, или на фигурките от пластилин, които са направили децата през деня, и не ги оставяйте без коментар - това са резултати от работата, както на детето, така и на учителките. Може да е само една дума, но тя показва, че сте забелязали и оценили усилията, които са вложени.
Търсете учителките не само, когато не сте съгласни с нещо, но и когато има за какво да им благодарите.
3.Пазете авторитета им
Със сигурност не винаги ще сте съгласни с решенията и действията на учителките. Но не си позволявайте коментари с детето или пред него. Ако то види, че вие не уважавате "госпожите" му, как след това то да ги уважава! Подкопаването на авторитета на учителките пред детето се отразява най-вече върху самото него и пребиваването му в детската градина. Така го вкарвате в противоречива ситуация: "Мама и тате не харесват госпожата, а ме оставят при нея по цял ден." Това обърква детето, кара го да се чувства неспокойно и напрегнато, без да знае на кой възрастен може да се довери, когато мама и тате ги няма.
Ако не сте съгласни с нещо или сте притеснени, най-добре е да говорите с учителките и заедно да стигнете до решение, без да намесвате детето.
4.Ходете на родителски срещи и участвайте в живота на групата
Не пропускайте родителските срещи и не се притеснявайте да питате или да изказвате мнението си на тях. Срещите се правят именно, за да си поговорите с учителките и с другите родители и да вземете общи решения. Колкото по-открити и ясни са взаимоотношенията между вас, толкова по-спокойни ще са децата. Включвайте се, колкото ви е възможно, в живота на групата и мероприятията на детската градина - идете заедно на театър, на екскурзия, участвайте в организирането на коледното тържество.
5.Помагайте в работата на учителките
Поинтересувайте се от какво имат нужда учителките за работата в групата. Понякога това са дребни неща, които лесно можем да осигурим - празни картонени кутии, изписани от едната страна листи, цветни хартии, стари списания, книги, дискове с подходящи песнички, играчки, с които детето вече не играе.
Доверието между възрастните, които се грижат за детето, е здрава основа за неговото възпитание. То се гради крачка по крачка. Не се колебайте да ги направите. На добър път в детската градина, родители!
Източник: списание "Бърборино”
12 съвета към родителите на бъдещите първокласници
Първият учебен ден наближава. Тази есен Вашето дете ще прекрачи прага на училището.
Всеки родител е в състояние да създаде точно такава обстановка, която не само ще подготви детето за успешното му обучение, но и ще му позволи да заеме достойно място сред съучениците си, чувствайки се комфортно в училище.
1. По-често споделяйте с детето спомените си за щастливите мигове от своето минало.
Започването на живота в училище е голямо изпитание за малкия човек. По-лесно го преживяват децата, у които предварително е изградено положително, топло отношение към училището.
Такова отношение се изгражда от съприкосновението с миналия опит на близките му хора. Разгледайте заедно с детето старите семейни фотоалбуми. Това занимание е изключително полезно за всички членове на семейството. Връщането към най-хубавите мигове от миналото прави човека силен и уверен в себе си.
Вашите хубави училищни спомени, най-смешните истории за живота в училище, за приятелите от детството и училище ще изпълнят душата на детето с радостно очакване.
2. Помогнете на детето да усвои информацията, която ще му позволи да не се загуби.
Като правило, децата на тази възраст, когато ги попитат: "Как се казва майка ти?", отговарят "Мама". Трябва да бъдете сигурни, че Вашето дете помни трите си имена, домашния си адрес, телефонния номер, имената на родителите си. Това ще му помогне в непозната ситуация.
3. Приучете детето да подрежда и държи в ред вещите си.
Успехите на детето в училище в голяма степен зависят от това как то умее да организира работното си място. Вие можете да направите тази процедура по-привлекателна. Предварително подгответе в семейството работно място за малкия ученик. Нека той да има свое бюро (чин), свои химикалки, моливи, които отначало, разбира се, ще острите вие. Нека всичко бъде както при възрастните, но да е лична собственост на детето! И отговорността за реда също ще е лично негова, така както е и при възрастните.
4. Не плашете детето с трудности и неуспехи в училище. у
Много деца на тази възраст са прекалено подвижни и не могат дълго време да седят на едно място. Не на всички им върви смятането и четенето. Много от тях трудно се будят сутрин и бавно се приготвят за детската градина. В тази връзка е напълно обясним стремежът на родителите да предупредят децата за предстоящите им трудности. "Няма да те вземат в училище", "Ще ти се смеят в класа"... Такива заплахи може и да подействат в някои случаи, но бъдещите последствия винаги са плачевни и непридвидими. Най-често се проявяват в ясно изразено нежелание да се тръгва на училище.
5. Не се старайте да бъдете учител на детето си.
Стремете се да поддържате приятелски отношения. Някои деца имат трудности в общуването си с другите деца. В присъствието на непознати възрастни те могат да се стреснат и смутят. Вие можете да помогнете на детето да преодолее тези трудности. Опитайте се да организирате играта на децата на детската площадка пред блока, в кварталната градинка и вземете участие в нея. Децата обичат да играят заедно с родителите си.
Предложете на детето то само да покани на рождения си ден своите приятели. Този ден ще стане за него незабравим, ако в програмата на тържеството се намери място и за съвместни игри на деца и възрастни. Дайте възможност на детето да почувства, че може да разчита на Вашата подкрепа във всяка ситуация. Това не е възможно да се постигне само с учебни занимания.
6. Научете детето правилно да реагира в случай на неуспех.
Вашето дете се е оказало последно в играта и демонстративно се отказва да продължи да играе с приятелчетата си. Помогнете му да се справи с разочарованието си. Предложете на децата да изиграят още една игра, но малко променете правилата. Нека за победител се смята само първият, а всички останали да са победени. Отбелязвайте по време на играта успеха на всяко дете. Подкрепяйте и обнадеждавайте изоставащите и "вечните неудачници". След играта обърнете внимание на детето как другите играчи са се отнесли към загубата си. Нека то усети, че играта е ценна сама по себе си, а не е важно кой е спечелил.
7. Добрите маниери на детето са огледало на семейните отношения.
"Благодаря", "Моля", "Извинете..." трябва да влязат в речника на детето още преди то да започне училище. С нравоучения и проповеди това се постига трудно. Постарайте се да изключите от общуването между членовете на семейството заповеди и команди от рода на: "Да не съм чула повече това!", "Изхвърли боклука". Превърнете ги във вежливи молби. Детето непременно ще изкопира вашия стил на общуване. Нали то ви обича и се стреми да ви подражава във всичко.
8. Помогнете на детето да придобие чувство на увереност в себе си.
Детето трябва да се чувства във всяка обстановка толкова естествено, както у дома си. Научете го внимателно да се отнася към своите нужди, своевременно и естествено да съобщава за тях на възрастните. По време на разходка, влизайки в кафене или сладкарница, предложете на детето само да си поръча каквото иска. Следващия път нека то поръча за цялото семейство. В поликлиниката нека попита "Къде се намира тоалетната?" или сам да запази място за преглед в опашката пред лекарския кабинет.
9. Приучавайте детето към самостоятелност в обикновения живот.
Колкото повече неща може да прави детето самостоятелно, толкова по-голямо то се чувства.
Научете детето да се съблича самостоятелно и да закача само дрехите си, да закопчава копчетата и циповете. Не забравяйте, че малките пръстчета могат да се справят само с големите копчета и ципове. Завързването на връзките на обувките ще изисква от вас особено внимание и помощ от ваша страна. Желателно е това да не се показва едва преди излизането на улицата. По-добре отделете специално време, няколко вечери подред, докато детето се научи само да го прави.
10. Научете детето да взема самостоятелно решения.
Умението да се прави самостоятелен избор развива в човека чувство за самоуважение. Посъветвайте се с детето какъв да бъде неделният обяд, например. Нека то само си избира какво и колко да си сервира на масата, да подбира какво да облече в замисимост от времето. Планирането на семейния отдих в края на седмицата е още по-трудно нещо. Приучавайте детето да се съобразява с интересите на семейството и да ги има предвид във всекидневието.
11. Стремете се да направите полезен всеки миг, в който общувате с детето.
Ако детето ви помага да направите неделния кекс, запознайте го с основните мерки за обем и маса. Големите магазини на самообслужване са много подходящо място за развиване вниманието и активното слушане на детето. Когато пазарувате заедно, помолете детето да сложи в количката с продуктите два пакета бисквити, пакетче масло, хляб. Кажете молбата си само веднъж и не я повтаряйте повече. Ако детето ви помага при сервирането на масата, помолете го да сложи четири дълбоки чинии и до всяка чиния отдясно - лъжица. Попитайте го: колко лъжици ти трябват?
Ако детето се кани да си ляга, предложете му да си измие ръцете, да закачи кърпата на мястото й и да загаси лампата в банята.
Когато вървите с детето по улицата или сте в магазина, обръщайте му внимание на надписите, които ви заобикалят. Обяснявайте тяхното значение. Бройте дърветата, стъпките, минаващите край вас коли.
12. Учете детето да чувства и да се учудва, поощрявайте неговата любознателност.
Карайте го да обръща внимание на първите пролетни цветя и есенните багри в гората. Заведете го в зоологическата градина и заедно потърсете там най-голямото животно, после - най-високото...
Наблюдавайте времето и формата на облаците.
Записвайте в дневник наблюденията си при отглеждането на котенце. Учете детето да чувства. Открито съпреживявайте с него всички събития през деня и неговата любознателност ще прерасне в радост от ученето.
Всеки родител е в състояние да създаде точно такава обстановка, която не само ще подготви детето за успешното му обучение, но и ще му позволи да заеме достойно място сред съучениците си, чувствайки се комфортно в училище.
1. По-често споделяйте с детето спомените си за щастливите мигове от своето минало.
Започването на живота в училище е голямо изпитание за малкия човек. По-лесно го преживяват децата, у които предварително е изградено положително, топло отношение към училището.
Такова отношение се изгражда от съприкосновението с миналия опит на близките му хора. Разгледайте заедно с детето старите семейни фотоалбуми. Това занимание е изключително полезно за всички членове на семейството. Връщането към най-хубавите мигове от миналото прави човека силен и уверен в себе си.
Вашите хубави училищни спомени, най-смешните истории за живота в училище, за приятелите от детството и училище ще изпълнят душата на детето с радостно очакване.
2. Помогнете на детето да усвои информацията, която ще му позволи да не се загуби.
Като правило, децата на тази възраст, когато ги попитат: "Как се казва майка ти?", отговарят "Мама". Трябва да бъдете сигурни, че Вашето дете помни трите си имена, домашния си адрес, телефонния номер, имената на родителите си. Това ще му помогне в непозната ситуация.
3. Приучете детето да подрежда и държи в ред вещите си.
Успехите на детето в училище в голяма степен зависят от това как то умее да организира работното си място. Вие можете да направите тази процедура по-привлекателна. Предварително подгответе в семейството работно място за малкия ученик. Нека той да има свое бюро (чин), свои химикалки, моливи, които отначало, разбира се, ще острите вие. Нека всичко бъде както при възрастните, но да е лична собственост на детето! И отговорността за реда също ще е лично негова, така както е и при възрастните.
4. Не плашете детето с трудности и неуспехи в училище. у
Много деца на тази възраст са прекалено подвижни и не могат дълго време да седят на едно място. Не на всички им върви смятането и четенето. Много от тях трудно се будят сутрин и бавно се приготвят за детската градина. В тази връзка е напълно обясним стремежът на родителите да предупредят децата за предстоящите им трудности. "Няма да те вземат в училище", "Ще ти се смеят в класа"... Такива заплахи може и да подействат в някои случаи, но бъдещите последствия винаги са плачевни и непридвидими. Най-често се проявяват в ясно изразено нежелание да се тръгва на училище.
5. Не се старайте да бъдете учител на детето си.
Стремете се да поддържате приятелски отношения. Някои деца имат трудности в общуването си с другите деца. В присъствието на непознати възрастни те могат да се стреснат и смутят. Вие можете да помогнете на детето да преодолее тези трудности. Опитайте се да организирате играта на децата на детската площадка пред блока, в кварталната градинка и вземете участие в нея. Децата обичат да играят заедно с родителите си.
Предложете на детето то само да покани на рождения си ден своите приятели. Този ден ще стане за него незабравим, ако в програмата на тържеството се намери място и за съвместни игри на деца и възрастни. Дайте възможност на детето да почувства, че може да разчита на Вашата подкрепа във всяка ситуация. Това не е възможно да се постигне само с учебни занимания.
6. Научете детето правилно да реагира в случай на неуспех.
Вашето дете се е оказало последно в играта и демонстративно се отказва да продължи да играе с приятелчетата си. Помогнете му да се справи с разочарованието си. Предложете на децата да изиграят още една игра, но малко променете правилата. Нека за победител се смята само първият, а всички останали да са победени. Отбелязвайте по време на играта успеха на всяко дете. Подкрепяйте и обнадеждавайте изоставащите и "вечните неудачници". След играта обърнете внимание на детето как другите играчи са се отнесли към загубата си. Нека то усети, че играта е ценна сама по себе си, а не е важно кой е спечелил.
7. Добрите маниери на детето са огледало на семейните отношения.
"Благодаря", "Моля", "Извинете..." трябва да влязат в речника на детето още преди то да започне училище. С нравоучения и проповеди това се постига трудно. Постарайте се да изключите от общуването между членовете на семейството заповеди и команди от рода на: "Да не съм чула повече това!", "Изхвърли боклука". Превърнете ги във вежливи молби. Детето непременно ще изкопира вашия стил на общуване. Нали то ви обича и се стреми да ви подражава във всичко.
8. Помогнете на детето да придобие чувство на увереност в себе си.
Детето трябва да се чувства във всяка обстановка толкова естествено, както у дома си. Научете го внимателно да се отнася към своите нужди, своевременно и естествено да съобщава за тях на възрастните. По време на разходка, влизайки в кафене или сладкарница, предложете на детето само да си поръча каквото иска. Следващия път нека то поръча за цялото семейство. В поликлиниката нека попита "Къде се намира тоалетната?" или сам да запази място за преглед в опашката пред лекарския кабинет.
9. Приучавайте детето към самостоятелност в обикновения живот.
Колкото повече неща може да прави детето самостоятелно, толкова по-голямо то се чувства.
Научете детето да се съблича самостоятелно и да закача само дрехите си, да закопчава копчетата и циповете. Не забравяйте, че малките пръстчета могат да се справят само с големите копчета и ципове. Завързването на връзките на обувките ще изисква от вас особено внимание и помощ от ваша страна. Желателно е това да не се показва едва преди излизането на улицата. По-добре отделете специално време, няколко вечери подред, докато детето се научи само да го прави.
10. Научете детето да взема самостоятелно решения.
Умението да се прави самостоятелен избор развива в човека чувство за самоуважение. Посъветвайте се с детето какъв да бъде неделният обяд, например. Нека то само си избира какво и колко да си сервира на масата, да подбира какво да облече в замисимост от времето. Планирането на семейния отдих в края на седмицата е още по-трудно нещо. Приучавайте детето да се съобразява с интересите на семейството и да ги има предвид във всекидневието.
11. Стремете се да направите полезен всеки миг, в който общувате с детето.
Ако детето ви помага да направите неделния кекс, запознайте го с основните мерки за обем и маса. Големите магазини на самообслужване са много подходящо място за развиване вниманието и активното слушане на детето. Когато пазарувате заедно, помолете детето да сложи в количката с продуктите два пакета бисквити, пакетче масло, хляб. Кажете молбата си само веднъж и не я повтаряйте повече. Ако детето ви помага при сервирането на масата, помолете го да сложи четири дълбоки чинии и до всяка чиния отдясно - лъжица. Попитайте го: колко лъжици ти трябват?
Ако детето се кани да си ляга, предложете му да си измие ръцете, да закачи кърпата на мястото й и да загаси лампата в банята.
Когато вървите с детето по улицата или сте в магазина, обръщайте му внимание на надписите, които ви заобикалят. Обяснявайте тяхното значение. Бройте дърветата, стъпките, минаващите край вас коли.
12. Учете детето да чувства и да се учудва, поощрявайте неговата любознателност.
Карайте го да обръща внимание на първите пролетни цветя и есенните багри в гората. Заведете го в зоологическата градина и заедно потърсете там най-голямото животно, после - най-високото...
Наблюдавайте времето и формата на облаците.
Записвайте в дневник наблюденията си при отглеждането на котенце. Учете детето да чувства. Открито съпреживявайте с него всички събития през деня и неговата любознателност ще прерасне в радост от ученето.
По материали на сп. "Семейство и училище"
