КАКВО Е ТОВА - ДЕТСКА УЧИТЕЛКА ?

Толкова много хорски очи гледат към детската учителка. И непрекъснато я преценяват. Хвалят или порицават. Предпочитат я или я отхвърлят. Спорят или се съгласяват. Отричат или потвърждават. Изпълняват или отказват. Радват се или се сърдят. И е нормално и са прави, защото с нея са ДЕЦАТА им.
Толкова много детски очи гледат към детската учителка. И непрекъснато имат нужда от нея. Смеят се или плачат. Радостни са или скърбят. Трудно им е или им е лесно. Слушат или палуват. Викат или мълчат. Успяват или не успяват. Искат или не искат. И винаги са прави, защото са ДЕЦА.
А тя – сред толкова много погледи. Такава е професията на детската учителка – много очи да се вглеждат в нея, да я преценяват и да имат нужда от нея. Непрекъснато, всички, всеки ден. А тя – има ли време да се огледа, има ли очи да се види, има ли сили да се оцени?! Трябва да има! За да е полезна на хората и на ДЕЦАТА им.
Не знам, от постепенно увеличаващия ми се професионален опит ли, от намаляващите тайни на професията ли, или просто от стремеж за самопознание и самооценка (психолозите май на това му казваха рефлексия), но напоследък често си мисля за това колко много скрити, невидими проблеми и противоречия има професията на детската учителка. Как те изпълват нашето ежедневие без да са очевидни за останалите хора и, в същото време, колко малко, те - хората искат и умеят да ги видят. И, по – важното, колко рядко самите ние осъзнаваме тяхното присъствие, тяхното въздействие върху самите нас. От това, според мене, много зависи самочувствието и самоуважението ни, а те не трябва да ни липсват.
И, ако на хората им е трудно да видят проблемите и противоречията на нашето професионално ежедневие, нека поне ние ги видим и си ги кажем. Нека поне ние да сме наясно с тях, за да не загубваме чувството си за стойността и смисъла на нашия труд.

                              Колектив:

                              Учителки:

                                                    Румянка Симеонова Иванова

                                                    Елена Иванова Йорданова

                   Помощник възпитател:

                                                   Павлина Първанова Велинова

      Кое е най-хубавото в нашата професия, което ни задържа и тегли към нея,

      то бихме отговорили по следния начин:

      Отговорността, да бъдем  част от живота на толкова млади хора.

      Младостта, от която черпим сили и позитивизъм.

      Необходимостта да се развиваме, за да сме винаги на ниво

      и да не разочароваме  децата, които ни уважават.

      Вълнението, когато видим  вперените в нас очи.

      Емоционалното обвързване, чувството на съпричастност и обич.

      Благодарността, дошла макар и след години.

      Възможно е да има още много неща, но тези в момента ни се струват най-важни.