Традиции и обичаи
Човек не може да живее без празници.Иначе съществуването му би било скучно, монотонно и еднообразно.Думичката "празник" е наситена със смисъл, тя извиква у нас много представи, спомени, мечти и преди всичко е едно обещание за щастие.Представата за празник свързваме с уют и топъл дом, сред скъпи и усмихнати лица, изпълнени с вътрешно сияние от добрите традиции, сподирени с приятни ритуали, в очакване на подаръци и добра българска трапеза.
Здравите традиции на нашия народ да чества своите празници са просъществували от най-стари времена до ден днешен.Претърпели някои метаморфози и придобили ново или по-различно звучене, те са просъществували и жилаво са устоявали на времето.
Предлагам ви моето виждане за християнските празници, традициите и обичаите свързани с тях.
Рождество христово, Коледа
С раждането на Исус Христос започва нов момент в човешката история. То слага началото на ново летоброене. Рождество Христово е не само граница във времето, то е празник на празниците, начало, без което не би имало повечето християнски празници.
Ритуали
По стара българска традиция на Коледа около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. Първи тръгват да съобщят новината за чудото, наречено Рождество Христово, коледарите. Те вървят на групи и благославят всеки дом.
В предимно християнските страни Коледа е най–значимият празник в годината, отбелязва се като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа.
Трапезата за коледа
Трапезата трябва да е богата, като след голям пост. Нареждат се питка, свинско месо, свинско с праз лук, баница с месо, пастърма със зеле, печен дроб, печено пиле, млечна баница и други. Трапезата не се вдига цял ден.
Символи
Прави се от клонка от дрян или слива, символизираща връзка с дървото на живота. Дрянът е символ на дълголетие, сливата на изобилие. Украсата е свързана с характерния за региона основен поминък, има червена и бяла вълна (символи на любовта, чистотата, женското начало), люта чушка )символ на мъжкото начало), наниз пуканки или сушени плодове (трябва да осигурят плодородие или изобилие), малки кравайчета, дребни парички (за финансова стабилност). В сегашно време се украсява с различни станиоли и разноцветни хартии. На дърветата се връзва слама за да раждат повече.
Нова година
Освен че, на 1 януари започва новата година на този ден се почита и големият светец на християнството св. Василий Велики. Този светец помага срещу магии, уроки, зли сили и душевни, заболявания, пречиства мислите и грешните желания, дава надежда при униние и отчаяние. При всяка скръб или изкушение е добре да се помолим на този светец.
Ритуали
Вечерта срещу Нова година се прави втората след Бъдни Вечер кадена вечеря. Питката се разчупва високо и се раздава на всички по старшинство. Най-добре е монетата да остане за дома, ако това не стане , стопанинът има възможност да я откупи. Баницата с късметите се завърта три пъти от майката или бащата и всеки взима парчето , което се падне пред него. Късмети има за всички от семейството, дори и за тези, които по една или друга причина отсъстват. Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта. Жените и момичетата мият косите си с вода, в която е потопен дрян – за да са здрави и блестящи. На Василовден по къщите тръгват сурвакари – деца от 4-5 до 11-12 години – със сурови дрянови клонки, сурвакници. Сурвакарите благославят и наричат за живот, здраве и плодородие.
Трапезата
На трапезата се слага погача, варен петел, варено жито, баница с късмети. Приготвят се още кокошка или пуйка, торта, мед, орехи, ошав, чесън и кромид лук.
Баба Марта
Народна митология
На 1 март се смята, че този ден студът влиза на четиридесет метра в земята. От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване, подреждане на душата.Март е месецът, в който народът се подготвя и за едно друго раждане – Възкресението.
В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги. Известно е, че Марта може лесно да разсмее, но и да разплаче. Наричат я „единственият женски месец в календара”, но според една приказка месец март някога е бил мъж. Той си имал две жени: едната – грозна и стара, другата – хубава и млада. Когато Март гледал първата времето ставало студено и мъгливо, когато погледнел втората – стопляло се и слънцето грейвало.
Ритуали
На 1 март българката почиства къщата си – да свети и да грее от чистота, като пред всяко ново начало, изтупва дюшеците на слънце, подрежда красиво дома си.
Гадания и предсказания. Мартеницата се връзва за здраве и плодовитост. По нея девойките можели да познаят и какъв ще бъде момъкът, за когото ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или щъркел или първото цъфнало дръвче, оставят я под камък. Поглеждат я едва когато слънцето се завърти отново към есен и зима, т.е точно след половин година. Ако под мартеницата са полепнали мравки ще е беден техният избраник. Ако закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, ще са румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в река, злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода. Много разпространено и до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по него ще познае каква година му предстои.
Символи
Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Изработва се от усукани памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Бялото е цвят, символ на чистотата и невинност, на радост, красота. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгарящото и залязващото слънце, на огъня, победата и живота. В Родопите мартениците се правят от много цветове, в Софийско част от основните цветове са синьо и червено. Синия цвят е свързан с небето и водата – два от четирите основни елемента на света. Смята се за белег на божествената вечност и заедно с това на аристократичност. Зеленият цвят е знак на плодородие, здраве, възраждане, празничност. Когато се прави мартеницата конецът задължително се усуква наляво. Традиционната българска мартеница включва и различни елементи и символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).
Цветница
Народна митология.
Макар свързан с конкретно религиозно събитие, празникът се възприема от народа ни повече като, пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват своето раждане. Ден на цветята, младостта и раждането за живот отново на света около нас.
Ритуали.
С цветя и върбови клонки на този ден и до днес се ходи на църква за празничната служба и водосвет. Пречистват се млади невести с малки деца, ако нямат свои – с роднински. Всеки взима от осветените в църквата цветя и ги носи през деня или ги отнася у дома пред иконата.
Символи.
Още от антични времена цветята са символ на пролетта, растежа и красотата. Като знак на пролетта, младостта и радостта се използват и в българските празници. Вярва се, че божурът, игликата и невенът пазят от лоши очи и уроки. От значение е цветът на божура – бялото и червеното са признак на здраве и младост. Затова се носи при раждане, кръщене, сватба. Здравецът се употребява във всякакви ритуали поради вечнозеления си цвят. В Западна Европа игликата и момината сълза се свързват с Мария и с Христос, лилията е символ на Богородица. Червената роза се употребява като символ на духовната красота на св. Димитър. В християнството цветята често са символ на определен светец, на самия Христос или на новопокръстените във вярата.
Великден, Възкресение Христово
Ритуали
За българите празникът съвпада и с древни езически представи за раждащата се природа, възкръсващата й жизненост, непонятната й сила. В сряда майката боядисва три яйца, които рано в четвъртък оставя върху червен плат в ситото да ги огрее първото слънца. С едното маже бузките на децата – да са бели и червени – и го поставя пред иконата. Второто яйце се носи в житна нива или лозе – да предпазва от болести, третото се оставя за великденската погача. Ходи се в планината за здравец и децата раздават китки от него по къщите. Боядисват се яйцата – обикновено на Велики четвъртък, може и в събота. Яйцата се ядат до Спасовден – 40 дни след Възкресение. Яйцата се боядисват рано сутрин. Поверие казва, че който боядисва яйцата трябва да е хапнал нещо преди това, че да не го „удари” яйцето т.е да не се разболее или да е нещастен. По традиция червено яйце се слага в чеиза ма момата – за щастие и късмет в брака. В четвъртък в църквата се оставя по едно яйце за всеки член от семейството. Вярва се, че на Велики четвъртък се отваря небето, „ отварят се адът и рая” . На Велики петък е разпънат Христос, затова той се смята за най- тежкия ден в годината и се нарича Разпети петък. Петък е ден за преосмисляне , за душевно пречистване, за стремеж към повече доброта и нравственост. На този ден се спазва най-строг пост. Ходи се в църква където символично се погребва Христос. Оставят се дарове на Разпятието. На тръгване всеки отнася цвете в дома си – за здраве и живот. На Велика събота се правят последни приготовления за празника. Почиства се къщата. Меси се великденска погача с червено яйце в средата. Месят се и малки питки с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агне и се пълни с ориз и дреболии и се пече. Великден се празнува три дни. След черква всички се връщат със запалена свещ вкъщи, поздравяват се с „Христос воскресе”. Отговорът е „ Воистина воскресе”. Свършва големият великденски пост. Хората с яйцата се чукат за здраве. Особено радостно е това за децата. Българите вярвали, че по яйцето оставено пред иконата , на следващата година се гадае. Ако яйцето е пълно и не мирише, годината , която идва , ще е добра. Ако е празно и мирише лошо, очаква се трудна година.
Трапезата
На Великден трапезата във всеки дом трябва да е богата. Слага се обреден хляб. Ястията са баница, мекици, кокошка с лук, печен суджук, агнешко печено месо и др.
